Защо повярвах на една непозната?

        22563803_10204066492658527_1794469958_o

  Тази непозната беше Десислава Николова, автор на книгата „Щастлива и красива бременност като моята“. А аз Десеслава Митева, бях бременна в 6 месец с дъщеря ми Калина, когато на 09.01.2016 г. се наложи да вляза в болница с остър бронхит. Приеха ме в Акушер Гинекология Русе и се наложи да бъда изолирана сама в стая, за да не заразя друга бременна или родилка. Това беше вторият път, за които влизах в болница, заради бронхит и съответно, както всяка майка се питах следните въпроси: Как ще повлияе цялото лечение на бебето? Дали ще бъде всичко наред? Какво би могло да се случи на бебето от антибиотиците, които ми вливаха? В главата ми изникваха какви ли не въпроси и накрая реших просто да спра да мисля за лоши неща, и да потърся нещо за четене, което да ме разсее, все пак разполагах с цялото време на света….

…И случайно (тази дума за мен вече не е случайна, защото за всичко си има причина и всичко се случва точно, когато трябва и най-малко очакваме) попаднах на книгата на Деси, която ми показа как можем да се чувстваме добре по време на бременността, да се освободим от страховете си, от лошите мисли и да се насладим на тези 9 месеца, които са най-прекрасния момент в живота на всяка жена. Книгата беше написана толкова разбираемо и лесно, че се увлякох и я изчетох на един дъх.

      След това си помислих – защо да не намеря Деси във фейсбук и да я поздравя за страхотната книга, която дава нов положителен поглед на бременността- вместо да е съсредоточена върху неразположенията. Разказах и че съм я открила в момент, когато имам най-голяма нужда от нещо, което да разсее и да изгони лошите мисли, които се бяха настанили в главата ми. В момента преживявах труден период и книгата на Деси се появи точно, когато трябва и ми даде причина да се чувствам прекрасно, въпреки не толкова цветущото ми сегашно състояние. Деси ми отговори веднага, разменихме си и телефоните и си говорехме, така все едно се познавахме цял живот. Имахме толкова много общи теми и интереси, за които, можехме да говорим с часове. Не съм очаквала, че може да чувстваш някого така все едно го познаваш цял живот. Мога само да кажа, че Деси е изключителен прекрасен, позитивен и усмихнат човек и се радвам, че имах възможността да се запознаем и да науча още интересни и нови неща, които да ме накарат да се чувствам уверена и вярваща в себе си.

  22641835_10204066776625626_19014043_o

   Зарадвах се много на благородната кауза, за която Деси се бори, да събере средства, за да бъдат закупени кувьози,за да може да има шанс за живот и за недоносените деца, едни малки душички. Деси Николова – Подари щастие С това Деси ме спечели още повече, защото самата аз бях родена в 7 месец и съм тук днес благодарение на такъв кувьоз.

     Научих много ценен урок от престоя си в болницата, че човек никога не трябва да се оплаква от ситуацията, в която се намира в момента, че винаги има начин да бъде разрешен всеки проблем, макар в момента да ни се струва, че няма изход и сме в задънена улица. И най-вече всичко, което ни се случва трябва да бъде погледнато с други очи, както например моята ситуация. Аз имах два варианта да се оплаквам, да негодувам или просто да приема, че ще ми се наложи да премина и през това. След това просто реших да правя нещо от, което ще се почувствам по-добре, вместо да мисля лоши неща, които може и да не се случат. Отдадох се на четене, слушане на музика, разговор с приятели или просто си почивах все пак вкъщи с дете на 1 година и  10 месеца в комбинация с голям корем не почивах особено и сега имах тази възможност. Най-важното беше, че любимите ми хора бяха до мен, всеки ден ми носеха любими неща за хапване, радваха се на растящото ми коремче, както и на това, че бях усмихната и щастлива, защото аз вярвах, че всичко ще си дойде на мястото. Деси също не спираше да ме зарежда с позитивните си мисли, подкрепа, както и начинът и на виждане за живота, които беше съсредоточен върху това какъв опит може да извлечем не зависимо дали преживяваме щастлив или труден период в живота си. В деня на моето изписване бях зарадвана от новината, че ще имам момиченце, а не момченце, както ми бяха казали преди и това беше една сбъдната мечта. Това ме направи още по-щастлива, защото исках толкова много да имам и дъщеричка.

    И ето равносметката от моето преживяване в болницата: Станах по-силна и уверена, имах благополучно развитие на моето здравословно състояние, с бебето също всичко беше наред, запознах се с един изключителен човек и поучих своя подарък дъщеря. Жива и здрава съм, както и всички, които обичам и това беше най- важното. В такива трудни моменти човек си дава сметка, че трябва да ценим хората до нас, да им благодарим за всичко, което правят , да не спираме да им казваме, че ги обичаме, защото те винаги ни подкрепят, готови са на всичко, за  да ни накарат да се усмихнем и да ни направят щастливи. Без моето семейство, близките и Деси не бих се справила толкова лесно. Аз мога да кажа, че съм един щастлив човек, защото имам такива хора до себе си, а с тях лошите моменти се преживяват по- бързо, особено, когато има кой да каже спокойно „И ТОВА ЩЕ МИНЕ“. Трябва да се радваме на всеки ден от нашия живот, дори понякога да ни е трудно и да ни се струва, че всичко е загубено, защото този ден хубав или лош няма да се върне, а утре всичко ще се нареди, дори по-добре от колкото сме си представяли.

     С много любов аз, Десеслава Митева написах тази статия за вас! Моля, споделете я с приятели, тя може да им е нужна точно в този момент!

Как намирам време за себе си, когато вече съм в ролята на майка?

      21985619_10203979102113818_1019748609_o

Всеки, които вече е приел не леката роля на родителството е наясно,че когато имаш деца времето е изключително ценен ресурс, които трябва да се използва максимално добре, за да се справим с ежедневните задачи. А да намерим малко време за нас е много важно, защото по този начин ние показваме на себе си, че се ценим и че си благодарим за всичко, което правим. Обичта към себе си не е нарцисизъм, а показател за себеуважение и пример за децата ни, които са наше огледало.

   Да, свободното време за една майка се оказва доста голям лукс, но има как  да успеем да си откраднем такова. Ще споделя с вас как го постигам без и с чужда помощ. И за да не си помислите,че говоря без опит ще споделя с вас,че съм майка на две деца с малка разлика момченце на 2г. и 6м и момиченце на 4м – Калоян и Калина. Те са мойте две прекрасни слънца ,които ме направиха най-щастливата жена на света.

Моята майка в момента ми помага до обяд с двете деца, и ще има тази възможност още малко. Помощта й е много ценна за мен, защото благодарение на нея мога да изчистя и сготвя, докато тя се занимава с децата или обратното. Ако искам мога да и кажа и да не ми помага, но се радвам,че е до мен,защото  на моменти бих загубила разсъдака си J ,тъй като да имаш повече от едно дете се оказва предизвикателство особенно,когато са с малка разлика. След това оставам сама и пак намирам начин да се справя, докато си дойде моят скъп татко. Той е невероятен, защото ги е гледал и двамата от новородени, не го е страх да остава сам с тях справя се по негов си начин, а и аз не държа да прави всичко както аз. Според мен причината някои татковци да не изявяват желание да помагат, е че са упреквани , че не правят нещо точно,както мама. Така е различни сме, но трябва да оставяме и таткото да се почувства,като такъв,защото в един момент ще се окаже ненужен, тъй като ще си правим всичко сами.  Така ако даваме възможност на някой друг да ги гледа детето дори за 1 час ще можем да намерим врем за нас:  да се видим с приятелки, да спортуваме, да гледаме някой филм или просто да се насладим на тишината и спокойствието.

   Когато съм сама с децата успявам пак да намеря време за себе си, особенно, когато ми се случи щастието да спят едновременно, като например сега, докато пиша тези редове за вас. Докато са будни върша дом.работа бебето си е в леглото,докато не започне да мрънка,след това го слагам в кенгурото, а по-голямото се заиграва с играчки,слуша песнички и се занимава сам,което от една страна му помага и да е самостоятелен. Готвене, пускане на пералня, чистене всичко, което се прави, за да изглежда еднин дом в ред. Макар,че чистотата и подреждането не са постоянна величина , когато  имаш малки деца дори и да чистиш постоянно. След като съм приключила с тези задължения става време за обяд големият се храни сам и не очаквайте,че не се цапа – много ясно, че все се цапа. Докато той се храни, аз храня бебето. После идва мисията по спането, която при мен се оказва трудна, защото баткото не може да спи сам в стая и се налага да го проверявам дали е заспал  и най-на края след 2 часа вече е заспал. През това време бебчо го приспивам на възглавница,защото и тя не винаги заспива сама,особенно,когато е кисела. И ето, че видиш ли най-на края и двамата спят. Тогава е моето време, което може да е 20 -30 мин., но това няма значение,защото все пак за това време мога да си оскубя веждите, да се изкъпя, да спортувам, да слушам музика, да чета, да поговоря с приятелка. Избирам си 1 нещо или може просто да легна и да подремна. Няма значение кое ще изберете скъпи майки вие също имате нужда от малко почивка,защото дори и за малко ще се заредите и отново ще бъдете полезни за себе си и за своите близки. Аз вярвам,че въпреки децата трябва да имаме и свои живот. Те ще пораснат, ще отлетят от нас  и ще тръгнат по своя път, и тогава бихме се оказали без път и посока. Няма да има за кого да се грижим и ще се чувстваме празни, а времето ще ни се струва цяла вечност,защото няма да има кой да го запълва.

   22251335_10204019786770909_671172108_o Няма да крия,че ми беше трудно да приема всичко , с което трябваше да свикна,за което до преди това само бях чувала, но истината, е че докато човек сам не се сблъска с това си мисли „Kакви са всички тези глупостни,които ми говорят” или просто има една нереална представа, за това, което го очаква, когато стане родител. Ето аз как успявам да открадна време за мен:

  1. На първо място съм приела,че това, което обичах да правя преди да се роди бебчо ще го правя пак, но не веднага може би след някои друг месец,когато сме свикнали един с друг и съм влязла в рутинното ежедневие.
  2. Признала съм пред себе си, че може би ще ми трябва помощ, в което няма нищо  срамно. Все пак имаме повече отговорности пред себе си нормално е да не се справяме с всичко. Познавам  повечето майки искат да свършат всичко сами, и в сремежа си да го направят са още по-уморени, вместо да потърсят помощта на  някоя баба,леля, приятелка или пък татко.
  3. Не изключвам ролята на таткото, защото той е част от всичко това, нали сме екип  – заедно ще се справим.
  4. Организацията е най-важният компонент, които ни трябва, за да се справим с всичките си задачи.

Моля споделете и вашия опит, за да сме си взаимнополезни.

автор: Десеслава Митева

Подарявам ви щастие, красота и надежда – Юми Реджеб

1Приятели на всички ви казвам, че покрай проекта „Подари щастие“ срещам толкова млади, прекрасни хора в България, с много потенциал. Такава е и Юми Реджеб. Днес ви представям именно нея, не само защото аз много я харесвам, а и защото тя е за пример на всички нас, хората в България.

Юми Реджеб е най-младият главен редактор и собственик на печатно издание в България. Кариерата ѝ започва на 19 години във в. „24 часа“. Две години по-късно, след повече от 500 издадени авторски страници и материали – на 21, създава свое списание за майки и бременни жени – „PregnancyDiary“. Предлага се във всички обекти за разпространение на списания в страната. На 23 години се връща отново към мястото, на което получава първия си журналистически опит или както обича да казва самата тя – „моята школа“. Този път обаче ролята ѝ е като главен редактор на новия сайт на Медийна Група България и в.“24 часа“ – www.mama24.bg. Идеята за сайта е нейна и за щастие се сбъдва пред очите ѝ.Завършва Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския Университет и в момента продължава образованието си за придобиване на магистърска степен по друга специалност.

Подарявам ви това чудесно интервю, от което можете да научите много повече от колкото предполагате и за нея и за самите вас.

Детството на детето е от ключово значение за развитие на неговия потенциал. Особено семейната среда, моделът на поведение на родителите, разговорите, трудностите. Разкажи ни за твоето семейство Юми. Каква беше семейната атмосфера в твоя дом?

Семейната среда у дома винаги е била отражение на любов, отдаденост и грижовност. Пораснах в дом, в който има едно безрезервно уважение от страна на майка ми към баща ми и обратно – от него към нея. Дом, в който има много взаимност и доверие и до днес. Всичко, което съм видяла вкъщи, изгради ценностната ми система като човек и жена.

3 

Какво научи от майка си и какво от татко си?

От майка ми се уча и до днес да бъда борбена и да не си поставям граници в целите. Тя ме научи да мечтая смело и е моята най-добра приятелка. От баща си научих нещо много ценно в този живот – как трябва да се отнася един мъж към жена в живота си. Било то съпруга, майка или дъщеря. Бих казала, че той е най-прекрасното и слънчево нещо, което се е случвало в живота ми. Мисля, че господ ме обича наистина много, за да ми даде такъв татко. Възможността да го имам до себе си ме кара да се чувствам сякаш съм родена под щастлива звезда, а това несъмнено е най-голямото признание за един родител.

 

Какво беше тяхното отношение към работата им, към парите, към твоите оценки в училище? Какво изпитваш към родителите си сега?

Родителите ми са били взискателни към мен в умерени граници. По-скоро ме научиха сама да си давам сметка какво трябва да положа като усилие, за да постигна дадена цел и ми оставиха пълния контрол над това, както и разбира се – последиците. И аз добре го осъзнавах. По този начин възпитаха в мен отговорност, давайки ми право на избор. Относно оценките – може би са били по-взискателни към тях до 7-и клас. Да си призная честно никога не съм обичала да уча особено много. Наблягах над оценките по Български език, История и посещавах курсове по журналистика, защото това бяха предметите, които ми трябваха за прием във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

 

Няма детство без много игри. Да, наистина са важни тези игри дори на пръв поглед да не са, както е важна и приятелската компания. На какви игри обичаше да играеш, Юми?

Когато си спомня за моето детство, да ти кажа честно, сърцето ми се пълни с любов. Прекарвах ваканциите и уикендите на село при моята баба в Родопите – едно магическо място. Къщата й беше и все още е разположена между планина от единия край и река – от другия.

Дните ни с приятелчетата ми – съседи минаваха в копаене на градината, низане на тютюн, а понякога и ставане в 3-4 сутринта, за да отидем от мерак да видим как се набира още преди слънцето да е изгряло. Ръцете ни постоянно бяха черни и лепкави. Нямаше как на такова място да не се научиш да се грижиш за животни и за продукция. Всичко това бе следвано от безброй игри и бели. Всеки ден.

Бяхме една огромна банда и всеки ден лятото след „работа” се затичвахме към реката, а понякога си устройвахме и пикници в гората. Летните вечери завършваха на улицата в игра на ластик до късни часове. Зимата пък най-любимо ни беше да си намерим някой много стръмен наклон със сняг и да се спускаме с найлони, докато не ни посинеят дупетата от камъчетата под снежната покривка. (смее се) А след това се прибирахме вкъщи запъхтени и с червени носове, където ни чакаше домашна лютеница, питка и топлина от селската печка. И така, докато не дойдеше следващата сутрин, в която се будехме от най-хубавата аларма – петелът. Приказно беше. Към какви хубави спомени ме връщаш!

 Кое ти беше любимото детско филмче и кой герой харесваше най-много?

Любимото ми детско беше „Powerpuff girls”, а любимият герой в него – Bubbles.

 

Мечтаеше ли в детството и за какво? Каква искаше да станеш?

Алпинист, детска учителка и лекар. Като малки почти всички имаме много и разнородни желания, докато не се ориентираме към едно конкретно. При мен крайната фаза бе идеята да съм журналист. Но паралелно в детските ми игри и „мечти” винаги е стояло желанието някой ден да бъда майка. Това бе и една от любимите ми игри – на майка с бебе.

 

 Тези детски и тийнейджърски години оформят в нас личности с различни цветове. Какви принципи си изградила ти през годините, които те ръководят?

Не мога да говоря сама за себе си. По-скоро хората, които ме познават и общуват с мен, могат да кажат какви са моите принципи и да ме определят като човек и отношение. И все пак основният ми и главен принцип, който ме води в живота, е да не правя лошо на никого и да давам, за да и когато получавам.

 2

Как поддържаш тялото си? (храна, спорт, мисли)

Честно казано не съм от хората с голям апетит. Най-общо казано хапвам, когато се сетя, а май не се сещам често. (смее се) Това не е хубаво и здравословно в никакъв случай, но сигурно е типично проявление на младежките години.

Спортувам в умерени количества. Старая се да ходя пеша много всеки ден и отделям време за тичане в парка 3-4 пъти седмично или в дните, в които съм се движила предимно с кола, за да балансирам застоя в едно положение.

 

Какво те мотивира да се развиваш?

Читателите на списание „PregnancyDiary”, които не мога да си позволя да разочаровам.

 

Имаш ли цели за следващите 5, 10, 20 години?

Целите ми за годините, които изброи, не са толкова свързани с кариерата ми. Работата си върви, но животът също си тече и може би ми се иска да използвам времето си пълноценно в посока да ставам по-добра версия на себе си като човек в личен план. Да намирам недостатъците си и да ги трансформирам в нещо по-добро, да се уча истински да се радвам на живота, който е тук и сега. Не е в миналия, нито в следващия ден. Такива простички неща, които всъщност са по-важни, отколкото предполагаме.

Сред основните ми цели в живота е да бъда отдадена майка, грижовна съпруга, добра домакиня, верен приятел и спътник в живота, да изградя топъл и уютен дом, в който нямаш търпение да се прибереш. Това е богатството според мен.

Как подреждаш приоритетите – аз личност, работа, семейство/гадже, финанси, родители?

Семейството и любимите ми хора са на първо място. След това е работата ми и накрая съм аз като човек. След като хората, които обичам, са с мен и са живи и здрави и работата ми върви – няма как да не се чувствам добре. Първите две неща в приоритетите ми напълно задоволяват моите потребности.

  

Какво те зарежда с енергия?

Любовта. Когато човек е влюбен, твори най-красивите неща.

 

Жената е създадена да дарява живот, да разпръсва мир, любов и светлина. Точно както ти го правиш. Разкажи ни за твоето детенце – списание “PregnancyDiary”?  Каква майка си ти? На какво искаш да го научиш? Защо оставаш в България да го отглеждаш?

Да, аз често се шегувам, че списанието е моето детенце, макар че не може да се сравни с това наистина да си майка. И все пак – аз съм „майката”, която търси най-доброто за детето си, помага му да се развива постоянно, посажда в него позитивна емоция и любов, която околните да усещат, когато се докоснат до него. Отглеждам го в България, защото обичам държавата, в която съм родена. Обичам хората тук. И макар да не съм с българско име, се чувствам българка. Обичам българските празници и традиции и се гордея, че съм родена именно в тази страна, сред този народ. Ето защо искам да творя нещо, което да бъде в полза именно на хората в нашата държава.

Тайната за лесно забременяване е разкрита

 

18362076_10203345665638302_686127592_oTази статия е за двойки, които имат трудност при зачеване въпреки липсата на медицинки причини.

Да си жена е благословия и я осъзнаваш напълно едва след като станеш майка. Всяка една жена е родена да дава живот, няма спор в това нали?

А сега се питаш, защо някой забременяват ей така….с лекота, дори са такива или онакива…просто запомни – гледай си теб, не се сравнявай с другите, ти си имаш свой път и уроци!

Да, наистина статистиката казва, че 10-15% от двойките имат проблеми със зачеването, но ти не си от тях, защото след като прочетеш тази статия ще осъзнаеш много за себе си и скоро ще имаш две чертички. Ооо да!!! Хубаво ще е нали?

Тайната е разкрита и ти си щастливка, че ще я разбереш.

Представи си вече си родител…ще дадеш на детето си най-доброто, нали? Всичко, което поиска ще се опиташ да му осигуриш ако ти прецениш, че го заслужава. Е, сега помисли за Висшата сила, която ни е създала, като за родител на всичко живо. Ние всички сме деца на тази сила, ти също. Така, че тя ще направи за теб всичко, което пожелаеш в точния момент. Просто прояви търпение и се погрижи за себе си. Нека да е видимо желанието ти и стремежа да дадеш живот и най-доброто на този нов живот.

  1. Изчисти взаймоотношенията си с родителите си, те са корените ти. Приеми ги такива каквито са, оцени ги, обичай ги, извини им се, благодари им. Ти си всичко, това което си благодарение на тяхната грижа и любов, каквато е, такава, но е факт. Скоро и ти ще бъдеш родител, едва ли можем да бъдем перфектни. Родителите са нашите корени, наша сила, подкрепа…обичай ги, приеми ги.
  2. За да получиш- трябва първо да дадеш. Твоето желание да си родител е безценно, така че най-малкото което можеш да направиш, да платиш е като замениш лошите си навици с нови, полезни. Това е безпорен показател за твоята готовност и сила на желанието.
  3. Твоето тяло е твоят дом и дома на детето ти. Какъв е твоят дом? Как се чувстваш в него? Обичаш ли го, харесваш ли го? Как се грижиш за него? Колко вода пиеш? Как се храниш? Кога си лягаш? Как се чувстваш като се събудиш? Колко често боледуваш? Колко често те боли нещо? Просто отговори на въпросите и срещу тези отговори запиши стъпки към правилната промяна.
  4. Закон на физиката-Трети принцип на Нютон – На всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие. Т.е. искам да ти кажа, че всичко, което правиш, мислиш и говориш се връща при теб. Така, че не се вманиачавай, филмирай, че не си забременяла още. Мислите ни са като радио вълни, за да уловиш радио Енерджи или радио Бебе, трябва да си на точните вълни, нали? Така, че тревогите и притесненията определено не са вълните на станцията, която искаш.
  5. Вярвай в себе си, обичай се, приемай се. Ти си жена и винаги, когато искаш нещо да постигнеш не се съмняваш, че ще успееш нали? И сега пак е същото. Да, ще кажеш – лесно ти е на теб вече имаш дете. И аз пак ще ти повторя – същото е, лесно е, просто повярвай в себе си, че ще бъдеш майка много скоро. Защото ти си:

     Какво си ти (повтаряй си всяка вечер) – Аз съм млада, здрава, красива, прекрасна майка, уникална съпруга, най-готината мацка. Аз забременявам с лекота и износвам здраво бебе. Аз ….

  1. Освободи пространство от болки, страдания, мъки. Това се прави чрез констелации.
  2. Аз вече съм бременна?! Какво е чувството? Спокойна ли си вече? Умът не прави разлика между реалност и въображаеми образи. (представи си, че ядеш лимон и ще усетиш как започва слюноотделянето) Така, че просто дай хубава храна на ума си. Наслаждавай се на коремчето си, в което ще расте бебенце. Полюбувай се на нарастващите ти гърди. Представи си къде ще спи бебенцето, как ще го гушкаш….
  3. Вдигни си енергията – най-лесния начин е като се изпълниш с любов и благодарност към всичко, което имаш и което си. Не забравяй да се грижиш за тялото си и в замяна на това, то ще ти се отблагодари със здраве и бодрост. Прави любими неща и се отърви от енергийни пробиви (клюки, телевизия, новини, скандали, неприятна компания).
  4. Всичко е баланс, а резултатите са вследствие на синергичен ефект. Така че просто се пусни по течението към твоята ясна цел (Аз искам да…. как…. до кога…), без да мрънкаш и да се биеш в бреговете на болката и страданието. Не забравяй коя си ти…красива, силна…..и т.н. никога не се съмнявай в себе си, обичай и приемай корените си, освободи пространство за новото си по-добро Аз.

 

Статията има насочваща цел. За повече подробности и промоции на лични консултации се обърнете към Деси Николова.

 

 

 

Фондация „Кажи здравей на здравето” представя Благотворителен проект „Подари щастие”

DSC_1946

Фондация „Кажи здравей на здравето” е в основата на благотворителен проект „Подари щастие”.  Това е една инициатива за: издаването и разпространението на книга за бъдещи и настоящи родители „Щастлива и красива бременност като моята”. Набраните средства от продажбата на книгата ще бъдат използвани 100% за закупуването на кувьози за бебета.

Ние от фондация „Кажи здравей на здравето” заставаме зад него не само с името си, а и с 1/3 финансиране издаването на книгата, защото тази книга и този проект целят да:

  • има повече щастливи бременни жени
  • има повече здрави деца
  • се модернизират неонтологичните отделения
  • има по-добро бъдеще в страната ни
  • даде добър пример на всеки

Да, статистиката наистина е такава:

Всяко десето дете по света, а и в България се ражда недоносено.

Всяка четвърта бременна жена абортира.

НО в България има една млада майка, която е твърдо решена да вдъхнови, успокой и мотивира бъдещите и настоящи родители с книгата си. Тя е Деси Николова и с настоящата книга „Щастлива и красива бременност като моята” иска да покаже, че всяка една жена може да има красива, щастлива и успешна бременност.

Ние от фондация „Кажи здравей на здравето” сме горди, че заедно с Деси вървим по пътя към целта.

Всички средства от продажбата на книгата се събират по сметка на фондация „Кажи здравей на здравето”

Ето я и набирателната сметка BG86RZBB91551007379705 към Райфайзен банк и фондация „Кажи здравей на здравето“. Титуляр на сметката – Десислава Николова, проект „Подари щастие“. Периодично във фейсбук страницата на проекта се качват банкови извлечения.

https://www.facebook.com/podarishtastie/?ref=aymt_homepage_panel

За автора Деси Николова и книгата й с каузa

13443323_1173045539393026_8966230832051276379_oЗдравейте, казвам се Десислава Николаева. На 28 години съм и работя в Главна Дирекция на МВР. Преди година изживях най-голямото щастие, което заслужава да изживее всеки човек – да стане родител. Родих бързо и без никакви усложнения едно здраво и силно дете. Бремеността беше приказен период, но и период в които се наложи да се запозная с един от най-стресиращите проблеми на нашите неонатологични отделения – недостатъчен брой кувьози, а повечето от наличните на възраст над 15 години. Старите кувьози оставят трайни увреждания и различни степени на инвалидност, на иначе здравородените деца. Имах късмета моето дете да е едно от хилядите бебета за 2015 г., което се роди доносено. Замислих се какво изживяват родителите на останалите около 7 000 бебета на година, които се раждат недоносени. А най-страшното решение вземат лекарите, когато трябва да изберат кое дете да поставят в кувьоз.

Кога реших да напиша книгата „Щастлива и красива бременност като моята”?

Още по време на бременността започнах да пиша книгата, точно в същата последователност както са главите в нея. Вече окончателно я довърших малко след раждането на Никола.

Книги или предимно личен опит  ме вдъхновиха за нея?

Вдъхновението дойде от леката ми бременност и приятелите, които се учудваха на моята активност, моята жизнерадост и строен външен вид. А в самата книга има изпробвани и доказани техники за по-добро качество на живот, взаимствани от книги за личностно развитие. Точно тези техники в нашето семейство са станали навици. Абсолютно всеки ред в книгата е важно да бъде приложен на практика не само веднъж, а да влезе и остане в съзнанието като ценност, убеждение, движеща сила.

Как се роди идеята за благотворителната кауза на книгата?

В осмия месец от бременността имах силно стягане на корема- това бяха контракции. (контракциите са стимулите на бебето да се роди) Те са много притеснителни през осмия месец, защото детето още не е развито само да оцелее, ако се роди. Този момент бързо го овладях с контрол на мислите и медикаменти за отпускане на мускулите. Именно тогава разбрах необходимостта на недоносено-родените бебета от здрави, нови, херметични кувьози, за да могат да си доразвият системите и да станат пълноценни човечета, а не инвалиди и то за цял живот. Осъзнавайки стойността на детското здраве и щастие, веднага се мобилизирах да допиша книгата и реших да е с кауза за кувьози. А от друга страна искам да дам примера, че е важно да ценим това, което имаме и не е необходимо да сме потърпевши, за да помагаме.

Деси Николова – разкрива тайната на безпроблемната бременност

В България има една жена, изпълнена с много позитивизъм и благородство! Жена, която преобразува личната си драма в „наръчник за щастие“ и подема социална кампания, спасяваща животи, но не от пожари, които умее да гаси като служител на МВР, а от простичката съдба, която изправя невинните бебета пред риска да оцелеят и зависимостта от … кувиози… Тя е пожарникар, тя е съпругата на Александър, майката на Никола, тя е писателката на предстоящата книга „Щастлива и красива бременност, като моята“, тя е Деси Николова

Деси, ти си майка, съпруга и служител в МВР, това съвсем не е роля в тв сериал, а действителната ти визитка. Как се съвместяват, при това толкова успешно, трите ти амплоата?

Наистина, всеки който ме познава се учудва как успявам не просто да съчетавам различните интереси и цели, а и да развивам потенциала им. Отговорът е съвсем простичък – с желание и удоволствие. Всъщност зад простотата се крият ясна визия и ценностна система, подредени приоритети, упоритост, търпение и въображение.

Много скоро към профила ти ще прибавим и „писател“. Какво те подтикна да напишеш книгата „Щастлива и красива бременност, като моята“ ?

Основната причина, е това, че в осмия месец от бременността се наложи да постъпя в болницата за задържане на плода. Притеснението, което трябваше бързо да обуздая, ме насочи да проуча състоянието на неонатологичните ни отделения. Те и безбройните майки с проблемна бременност се нуждаят от подкрепа. За майките книгата ми ще е успокоение и вдъхновение, а заедно с тяхната подкрепа ще подобрим материалната база за недоносените бебчета. Другата причина да напиша книгата е, че смятам всеки човек има задължение да остави следа и някакъв добър пример – малък или голям. Тази книга е моето наследство, което оставям на всички майки, желаещи най-доброто за себе си и децата си. 

Знаем, че проектът ти е с благотворителна цел, и че го подкрепят много светски персони, които гласно изразяват възхищението си към теб. Разкажи ни за процесът, в който една никому неизвестна майка, спечелва симпатиите на родните звезди?

Предполагам ще се съгласите с мен, че човек бива привлечен от това, което самият той носи в себе си. А проектът е достатъчно красноречив за стойността и благородността си.

Ако имаш възможността само с едно изречение да резюмираш книгата си, за да подтикнеш някоя бременна жена да посегне към нея, то то би звучало:…..?

Когато човек е отворен за позитивизма и не просто иска да даде най-доброто на детето си, а знае как да го даде, той няма нужда от подтикване. А от друга страна не случайно отзвите на Мадлен Алгафари, Наталия Кобилкина, Мика Стойчкова, Златка Димитрова, Ивет Лалова, Инна Ефтимова, Мария Илиева са изпълнени с толкова суперлативи.

Синът ти – Никола е прекрасно ангелче. Сподели ни последният важен урок, на който той научи теб в живота?

Ооо, Никола това божествено сътворение е истински учител. Най- хубавото е, че въпреки стереотипа „малко дете-малки ядове”, когато се поучаваш, с времето отглеждането става все по-лесно. Това не означава по-малко отговорно, а просто с лекота и удоволствие. От както дойде в нашия дом не спирам да оценявам силата на любовта, какво вдъхновение е тя, каква мощ. А последното, което осъзнах е колко е важно да мислим проактивно – да виждаме крайните цели, а не да се поддаваме на моментите емоции.  

Как се случи така, че Никола да се появи на бял свят, разкажи ни за зачеването му?

Никола е най-прекрасния подарък за семейството ни. Той е следващата стъпка от плана ни за семейно и личностно развитие. Заченат е в най-подходящия момент, след няколко месеца, които простичко наричам“изпитание“. Месеци,  изпълнени с търпение и спокойствие, с ритъм на ежедневието ни както обичайно. А когато разбрахме за него и още повече, след като го видяхме като малка тупкаща точка на ехографския преглед, започнахме да го обичаме, че тази обич все по-голяма и голяма става с всеки изминал ден…

А раждането, като по учебник ли се случи? Какви емоции изпитваше секунди, преди Никола да излезе от теб?

Раждането мина точно както си го бях планирала и визуализирала – бързо, лесно и безпроблемно. С тези техники тотално игнорирах всякакви съмнения и притеснения как ще протече раждането. Никола и аз бяхме идеален тандем.  Аз го успокоявах и му разяснявах плана месеци наред, така че когато започнаха контракциите просто действахме. Той се роди на три контракции. Да, възможно е, не е художествена измислица, а е резултат от отговорни мисли, действия, навици. В книгата ще намерите всички отговори на всякакви въпроси.

В днешно време има безброй много блогъри и влогъри, които смятат, че са диктатори по отношение на модата и красотата, ти обаче си избрала „майчинството“ като своя специализация. Чувстваш ли се гуро в тази област?

Чувствам се уверена, че моята философия за щастлива и лека бременност е правилна, че работи и не е плод на късмет или случайност. Доказват го резултатите при мен и при познатите, които имат сходен начина на живот, разбирания и голяма лична отговорност. А мнението на специалистите по АГ е единодушно и еднозначно, че майката трябва да е силна физически и психически. И както казва Мадлен Алгафари в отзива си към книгата ми „Тази книга не гарантира безпроблемие, но гарантира по-малко проблеми”.

 За финал, би ли ни дала твоята рецепта за забременяване, желанието на безброй много жени, които жадуват за този миг!

Не бих си позволила да давам рецепта, това е магия просто. Пожелавам я на всеки, и най-вече пожелавам любов, благодарност и прошка да изпълва сърцето и душата ни. От там насетне човек сам привлича щастието в живота си. Ще споделя с вас едно успокоение, че всичко се случва в точния момент и то не случайно!!!

desi

Майка с кауза и …служител на МВР

Майка с кауза и …служител на МВР

„Парите от продажбата на книгата ми ще бъдат насочени към нуждите на недоносените деца. Искам да дам пример на хората, че не е нужно да имаш проблеми, за да помагаш и да цениш това, което имаш. Всеки може да създава добрини…“

Както ви обещахме, стартираме поредица, в която представяме участниците в предстоящия фестивал „Здравей“. Представяме ви Десислава Николаева – една невероятна жена, майка и … служител на МВР 🙂 . Учудихте се, нали?! И ние. Повече за нея, благотворителната й кауза и какво да очакваме на нейната лекция на фестивала „Здравей“, само в Ogledai.se …

***

Здравей, Деси! 🙂 Гостите на предстоящия фестивал „Здравей” ще имат възможност да се поучат от твоя опит, като се включат  в лекцията ти „Здрава и красива бременност като моята”. Какво ново и различно ще чуят бъдещите майки от теб в сравнение с това, което вече знаят от акушер-гинеколога си?

– Здравейте, много се радвам, че проявявате такъв голям интерес към моята лекция. Това за мен е наистина голямо признание и мотивация. А темата всъщност е заглавието на моята книга. Книгата е вдъхновена от леката и прекрасна бременност, която имах със сина ми Никола. Така че в лекцията ще има само положителни съвети, съвети които са в основата на новата медицина, а именно, че с положителна нагласа, силен дух и силно тяло сами чертаем бъдещето си. Възможно е всичко да бъде, както си го мечтаем. И всъщнот аз точно към това ще насоча приятелите ни – да се усмелят да мечтаят, да разберат точно какво искат, да повярват, че е възможно и да повярват, че го заслужават,

да го имат първо в ума

да го почувстват със сърцето и душата си. Сигурна съм, че ще се съгласите с мен, че щом има човек, който е постигнал нещо, значи всеки друг може. След лекцията ми всички приятели ще са доволни и радостни, защото сами ще са се убедили, че

здравето и красотата

не само през бременността, като цяло не са въпрос на късмет, а на отговорност. Ще им дам възможност да усетят колко хубаво и зареждащо е да създаваш. Да създаваш усмивки, щастие, радост за някой друг, дори за непознат. И тогава ще разберат, че да си бременна, да създаваш и отглеждаш малко, сладко бебенце е най-голямото щастие, най-хубавото нещо на света. А това

да си жена и майка е истинска благословия

Какво ново и различно ще чуят от мен в сравнение с това, което вече знаят от акушер-гинеколога си – можете да ги попитате след лекцията ми, но определено ще са доволни и изненадани.

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– В лекцията ти са заложени теми като: „Как изразяваме емоциите си”, „Взаимоотношения с обкръжението”, „Хигиена на ума и емоциите”… Важни теми, за които като че ли рядко се замисляме, без значение дали сме бъдещи майки. Какво влияние оказва върху живота ни осъзнатостта за силата на емоциите ни? 

– Животът ни е опит, емоция, избор… Всеки преминава през различни етапи, и никому не са чужди всички емоции: радост, щастие, гняв, болка, обида, тъга…

Емоциите са цветът на живота

а възприемането и преживяването им определя дали ще си здрав. А това е най-важното, нали? Изборът за всеки един от нас е еднакъв – дали ще е осъзнат и отговорен, или ще се оплаква от съдбата. Ако знаем как да разпознаваме емоциите си, как да ги изразяваме, как да комуникираме ефективно и да се контролираме, ще видим живота през розови очила. Всичко е много просто, а и не е трудно. Въпрос е на желание

да се подобряваме всеки ден само с  1%

– Подборът на темите за практическата част от лекцията ти на фестивала „Здравей” свързан ли е с твоя личен опит?

– Целта ми е да съм максимално полезна на нашите приятели. В интернет има всякаква информация по темата, но е само теория. А практиката е – всеки сам да се оправя. Ето защо аз ще споделя моя опит, защото съм оценила колко са ми полезни получените съвети от срещите ми с всякакви хора – щастливи и тъжни, успели и неуспели, доволни и недоволни… Да, подборът е от моя личен опит, такъв, какъвто бих искала да споделя с всеки добър приятел. Преминавам през живота така, както всеки един от нас. просто си избирам гледната точка. Избирам да се поуча максимално и

да превърна енергията в движение напред

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– Съществено препятствие за всяка майка е справянето със страховете. Какво би посъветвала тези майки и какво още ще научат за елиминирането на страховете от лекцията ти?

– Страховете са обратното на вярата в себе си и любовта. Следователно именно в нас е ключа към справянето с тях. От нашата сила и желание да контролираме мислите си, да сме отговорни за пътя, по които вървим, зависи дали страховете ни ще се развиват. Страховете са като плевелите, а справянето с тях и

култивирането на ума изисква усилия

В лекцията ми ще загатна за лесни техники за справяне със стреса. А в книгата ми ще намерите отговори на много въпроси като: За какво ни служат страховете и откъде идват? Как можем да заместим страховете с градивни навици? Как влияят страховете? Какво се случва,  когато нямаме страхове?

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– Сподели ни за пътя към сбъдването на мечтата си да бъдеш майка и уроците, които в крайна сметка те отведоха до написването на книга и участието ти като лектор във фестивала „Здравей”.

– Щастието е свързано с непрестанно развитие, развитие на отношенията, на личността, в работата…, а в щастливото семейство следващия етап е нов член. Осъзнавам отговорността да бъдеш родител на стойностен човек, какъвто искаме да е Никола. Ето защо се старая именно в тази насока към подобряване. Предполагам сте чували мисълта, че децата са най-големите ни учители. Определено е така, и аз си взимам изпитите с 6, може би защото съм се подготвила доста време преди Никола. А книгата ми всъщност е начинът ми на живот като цяло, не само през бременността, и съм сигурна, че именно това я прави още по-интересна. Проектът ми с книгата ме отведе и на този прекрасен фестивал. Поканих Бени и Юли да са част от екипа ми, а те ми предложиха първо аз да се включа в тяхното събитие. Как може човек да откаже на такава уникална инициатива?! 🙂

– Би ли представила книгата си „Подари си щастлива и красива бременност като моята”? Какво те подтикна да я напишеш и какво провокира идеята ти да използваш събраните средства от продажбата й за закупуването на кувьози за недоносените деца в България?

– Много се радвам, че ми давате тази възможност да представя книгата си. Тя е моя гордост наравно с прекрасното семейство и детето, което имам. Както споменах, книгата е вдъхновена от сина ми, а се осъществява благодарение подкрепата на мъжа ми Александър. Мнението на всички, които ме познават, е че през бремеността ми аз бях същата, както преди да забременея, каквато съм и сега, но просто имах корем :). Бях си много енергична, много щастлива, много жизнена, пъргава, ежедневието не ми се промени с абсолютно нищо – работа, семейство, спорт, забавления, приятели… Замислих се: „Колко бременни жени са като мен?”, и реших, че няма значение колко са, важното е да стават все повече и

аз мога да допринеса за това

Как? Като систематизирам начина ми на живот в ключови принципи. Реших да бъдат изложени в книга, а не просто статии за списания. Книгата оставя голяма следа, оставя пример… А средствата от продажбата реших да бъдат насочени към нуждите на недоносените деца. Именно към тях, защото искам да дам пример на хората, че

не е нужно да имаш проблеми, за да помагаш и да цениш

това, което имаш. Този благотворителен проект е моята благодарност. Той ще създаде и дари неизмеримо по размер щастие за хиляди бъдещи и настоящи майки, на хиляди семейства, ще даде най-силния и важен старт на недоносените деца, ще даде пример и вяра на хората, че

всеки може да създава добрини

– Завършила си Академия на МВР и Военна Академия, работиш в Главна Дирекция на МВР… Би ли споделила повече за работата си в МВР?

– Обучението в тези академии определено ме е научило да съм много организирана, изпълнителна, отговорна, да взимам решения бързо и точно. И работата ми в Главната Дирекция е свързана именно с това. Тя изисква и отдаденост и желание. А хубавият екип я прави още по-голямо удоволствие.

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– Случвало ли се е да предизвикаш учудване със съчетанието на професионалната си визитка и интересите си към здравословния и балансиран начин на живот, хармонията в личния си свят…?

– Да, винаги хората се впечатляват от избора на една фино и стройно момиче като мен да е учило и да работи в силово министерство. А интересите ми също като мен са странни. Съчетанието им с работата сякаш по-малко прави впечатление и това си го обяснявам с факта, че повечето хора са вглъбени в себе си, в това как ще изглеждат в очите на другите, че едва забелязват различното и са отворени да го опитат. И все пак има хора, които са увлечени от личния ми пример. Те осъзнават колко е важно и правилно

да съчетаваш грижата за себе си

отдадеността в семейството и работата.

– Какво всъщност означава да обичаме себе си и колко е важно това, каквато и тема ще засегнеш в лекцията си?

– Всичко започва с обичта към себе си. Обичта към себе си е просто да харесваш всичко в себе си такова, каквото е, да го цениш, че е точно такова, каквото е, защото именно

твоята същност те е довела

до сегашния момент и само от теб зависи как ще продължиш и какво ще постигнеш. Всеки може да види детето в себе си колко е сладко, как се радва на нашето одобрение и как жадува за обич…, а ако му дадеш всичко най-добро и то ще ти се отблагодари като те прави винаги жизнена, енергична, млада, борбена, красива…

– Да поговорим за храненето. Много майки се вманиачават, когато става въпрос за менюто си по време на бременност, а след това и за това на своето дете. Къде е балансът и какво го поддържаш?

– Вманиачаването? Ами всеки иска и прави най-доброто, което е според разбиранията му. И това е най-важното – ние да правим най-доброто, на което сме способни, в случая да сме максимално отговорни към себе си и да си доставяме с храната необходимото на организма и на бебето. Да, на организма и на бебето, което означава: витамини, минерали, микро- и макро нутринти. Според мен желанието на бременната жена да хапва всякакви изкушения, по колкото и когато й се прииска е бягане от отговорност за натруването на мазнини, за лошата фигура, а оттук и лошо настроение.

Истината винаги е в баланса

Килограмите, енергията ни и настроението са най-добрият ориентир за баланс. Всеки може да се убеди, че леката и качествена храна носи енергия, усмивки, добро самочувствие, здраве. А лакомията – само огризения и самосъжаление.

– За теб какво е здравословното хранене и какви правила спазваш в своето хранене и в това на сина си, с когото вече се запознахме 🙂?

– Осъзнала съм и съм оценила, че здравословното хранете е съществен елемент за щастлив живот. Храната е горивото за колата – нашето тяло. Изисква се правилно качество и количество. Елементарно, нали?! Когато има личен пример за храненето на родителите не е необходимо да има правила за децата. В семейството ни много обичаме плодове и зеленчуци. Обичаме месо, ядки, кълнове. Позволяваме си и сладки изкушения по поводи. В книгата ми съм обяснила: Защо организма ни се нуждае от хубава храна? Защо имаме нужда от хранителни навици? Как тези навици ще ни се отблагодарят?

– Каква майка се стараеш да бъдеш и на какво искаш да научиш Никола?

– Децата са огледало на родителите си, ето защо се старая  да бъда пример за добър, щастлив и оправен човек 🙂 . С татко му се стараем да му дадем пример за лична отговорност, инициативност, смелост, въображение. А аз самата се определям като любяща и мотивираща майка. „Майка на ръба” – разрешавам почти всичко, като отговорността е негова, а ограниченията са след ръба, където са опасностите. С подкрепата и безусловната ни любов, здравото и хармонично семейство, без съмнение ще му дадат вяра в себе си и криле да разгърне целия си потенциал.

– Какво следва за теб след фестивал „Здравей”?

– След Фестивала продължавам към крайната цел на благотворителния ми проект. Продължавам да подобрявам примера за Никола за добър човек, майка, жена, съпруга. Продължавам да чертая планове със съпруга ми за многото ни нови цели.

Happy to be yourself


624-400-shtastie-treva-hora

Добре дошли в сайта на щастието. Този малък образователен център има за цел да ви покаже как можете да преоткривате щастието в себе си.

 

Не можем да променим света, но можем да променим себе си.

Как мога да ви помогна? В блога ще обсъждаме това, което навсякъде се говори на теория, а аз ще Ви покажа как да го упражнявате на практика. Защото действието прави разликата между мечтите и реалността.

 

Ние сме добри, защото светът е сътворен с любов и доброта, а заедно можем да правим чудеса.

Как можете да помогнете на щастието? Проектите за щастието са толкова вълнуващи, зареждащи, намагнетизирани с положителна емоции…просто се включете, за да усетите чувството.